За да влияят върху създаването на здравни политики, пациентските организации трябва да имат абсолютна яснота какво искат и защо го искат, както и да успеят да убедят политиците, че предложените промени ще доведат до по-добро. Така Никола Бедлингтън, бивш дългогодишен генерален секретар на Европейския пациентски форум, обобщи възможността активните граждански общества да оказват положителна роля върху развитието на здравните услуги, които да са ориентирани към личността. „Това е пациентската организация, която има най-активно участие при правенето на здравни политики на европейско ниво“, коментира г-жа Бедлингтън в рамките на форума „Активно гражданство за ефективно здравеопазване”. Събитието се провежда в рамките на финансирания от Фонд „Активни граждани“ на ЕИП проект „Активни граждани за местни и национални реформи в здравеопазването”.

Никола Бедлингтън обърна внимание, че активното участие на гражданите трябва да бъде в рамките на националния закон. „Истинската работа започва тогава, когато има прието законодателство, след което идва ролята на пациентските организации да бъдат много бдителни и да се убедят, че то се прилага правилно и оказва положително влияние върху техните общности“, смята Бедлингтън.

Тя специално отбеляза, че е много важно да няма конкуренция между различните пациентски организации, да не се класифицират болестите по начин, който да дава предимство на едно или друго заболяване в застъпничеството, защото това би било перфектен аргумент за политиците да използват принципа „разделяй и владей“.

„За да се застъпват пред политиците, пациентските организации трябва да имат абсолютна яснота какво искат и защо го искат, защо това е правилният път за политиците. Защо е правилното решение да подкрепят вашето искане. Трябва да има истински аргументи защо това, което се предлага, е приложимо и ще има положително въздействие върху пациентите и гражданите. Ако има разногласия, това дава отлична възможност на политиците да не предприемат никакви действия, така че единодушието и единодействието са от ключово значение за успеха“, подчерта Бедлингтън.

Като добър пример за търсене на единомислие в правенето на политики тя даде т. нар. „граждански журита“ в Ирландия. Тези журита са начин на ангажиране на гражданите по различни теми. По отношение на здравната система в Ирландия заседанието е било по темата за отговорното споделяне на здравни данни. Обикновено от 12 до 24 души се събират за 2-3 дни, за да се постигне задълбочено разискване по темата. За да има различни гледни точки по дебатирания проблем, участниците се избират според демографията и разнообразието. Така се създава възможност темата да бъде разгледана от независими или неутрални експерти, или хора, върху които решенията биха повлияли.

„Получава се много ясен преглед от различни гледни точки, но по независим и неутрален начин, за да може журито да си изгради представа за това, което трябва да бъде правилният път занапред. След това журито плюс избраните за дебата от 12 до 24-те души се събират и вземат „консенсусна присъда“, която се представя под формата на доклад. Важното в случая е, че политици и вземащи решения предварително са поели ангажимент да се вслушат в резултата“, обяснява действието на тази практика Никола Бедлингтън. Тя отбеляза, че на европейско ниво често се използва ноу-хау – добра практика от една държава, се прилага като проект вдруга, за да се види как ще работи в друга среда.

Бедлингтън обобщи, че застъпническата работа наистина е много важна, но е също толкова важно каквото и да излезе от това застъпничество – законодателен акт, политика, директива, да се прилага правилно. „Защото, ако не се прилага правилно, тогава всички ние сме работили напразно“, смята тя.